Как ни влияят храните? - Месец на умственото здраве II-ра част

24.05.2018 г.

 

Темата за храните е чест гост на нашите виртуални страници. Това е наложително, защото почти няма аспект от човешкото благосъстояние, който да не се влияе в някаква степен от диетата.
Умственото здраве не е изключение от това правило – дори малки подобрения в хранителния режим могат да допринесат за намаляване на риска от различни психични състояния. Затова ще продължим разговора, който започнахме със статията за стреса, на масата и с пълна уста. Образно казано.

Два глобални проблема

Медицинската статистика показва, че близо 20% от всички смъртни случаи по света могат да бъдат отдадени на неоптимални модели на хранене. В същото време умствените заболявания са най-големият причинител на инвалидност и влошено здраве – сама по себе си депресията е в челната петорка на водещите причини за инвалидизиране в световен план.

Какво означава да се храниш здравословно?

Няма такова нещо като най-добра диета, но всички добри хранителни практики споделят някои общи черти. Те са богати на пъстро изобилие от плодове, зеленчуци, варива, мазна риба, непреработени зърнени култури, ядки и семена. Установено е, че хората, които виждат тези храни по-често в чинията си, са с до 35% по-нисък риск от депресия.
Високопреработените и енергийно плътни храни имат ниска хранителна стойност и на тях трябва да се гледа по-скоро като на вкусен аксесоар – да не представляват повече от 10-15% от вашата кошница или меню. Статистиката е стряскаща – при хората, които се изхранват предимно с такива продукти, рискът от поява на депресия е до 60% по-висок.

Никога не е късно, но по-добре отрано!

Децата на майките, които злоупотребяват с преработени храни (т.нар. джънк) по време на бременност, са много по-застрашени от емоционални проблеми в детска възраст. Същото важи и след раждането – колкото по-оскъдна е детската диета на непреработени и питателни продукти, толкова по-податливи са малчуганите на различни емоционални състояния.
Изследванията показват, че младежите с най-разнообразни и балансирани режими са с наполовина по-нисък риск от депресия в сравнение с най-нездравословно хранещите се.

Храна за ума

Хранителният режим се свързва с мозъчния регион, който отговаря за ученето, паметта и умственото здраве – хипокампа, наричан още амонов рог. Хората с пълноценни диети се отличават с по-голям хипокамп.  
Проучване, публикувано миналата година в BMC Medicine, установява, че 1/3 от група пациенти с депресия изпитват пълно облекчение на симптомите след подобрения в диетата. Друг скорошен експеримент показа, че колкото по-стриктно се придържат хората към богата на омега-3 диета от средиземноморски тип, толкова по-осезаеми са положителните промени в умственото им здраве.

3 важни нутриента

Омега-3 – тези мастни киселини са ключови за развитието на нервната система и намаляване на възпаленията в организма. Различни изпитвания демонстрират, че добавките с омега-3 могат да бъдат също толкова ефективни, колкото и някои антидепресанти. Най-пълноценните хранителни източници на тези мазнини са мазните риби и крилът.
B-витамини – те регулират невротрансмитерите, имунната функция и редица градивни процеси в тялото. Хората с изобилие от фолиева киселина в менюто са с по-нисък риск от депресия, а липсата на витамин B12, особено при възрастните, се свързва с увеличен риск.
Витамин D – важен е за оптималната мозъчна функция, в това число и за настроението. Ниските нива на витамин D се асоциират с различни депресивни състояния, особено със сезонната депресия, която възниква с намаленото слънцегреене през зимата. Тъй като най-надеждният начин за набавяне на този нутриент е слънцеизлагането, ние съветваме клиентите да тестват нивата си в лаборатория. Препоръчително е ползването на добавки в мрачните месеци и при начин на живот, който е свързан с продължителен престой на закрито.

всички новини